Доклад, изготвен от Navigant за Danfoss, гласи, че ако всички градски зони в Европа, Китай и САЩ електрифицират своя частен и обществен транспорт, те ще допринесат с 28% за целта от 1,5 C от Парижкото споразумение.
Ако през 2020г. на фона на глобалната пандемия и плашещата неяснота се случи нещо хубаво, то това са редуцираните СО2 емисии вследствие на повсеместния т.нар. локдаун. Изчисленията показват, че 7% по-малко СО2 е отделен в атмосферата през 2020 в сравнение с 2019г. Причината е значително по-малко човешкa дейност през годината, белязана от ограничения в пътуването, работа от вкъщи, затворени ресторанти и клубове и т.н.
Измина година, в която нямахме причини да излизаме, а пътуването със самолет изобщо не бе опция, хората не използваха колите си, a самолетите стояха приземени. В периода, в който COVID-19 беше в разгара си и по-голямата част от света беше в локдаун, вредните транспортни емисии бяха наполовина по-малко. До края на годината общото количество емисии продължи да бъде с 10% по-малко от отделеното от пътния транспорт през 2019 и с 40% по-малко от емисиите от въздушния транспорт.
Парижкото Споразумение беше прието от 196 държави през 2015г. Оттогава СО2 емисиите непрекъснато се увеличават, въпреки че това повишаване е по-малко от предните години. 2020г. беше първата, в която видяхме действителен спад. Пандемията ни доказа, че въпреки че промените в действията ни влияят на нивата на СО2 емисиите, те все още не са достатъчни да ограничим затоплянето на планетата до 1.5С, както е посочено в Парижкото Споразумение. Светът беше 'паузиран' и въпреки това вредните емисии бяха редуцирани само със 7%. Това показва, че много по-драстични мерки са необходими, за да постигнем целите на Парижкото споразумение. Както и да го погледнем, необходими са технологични промени.
Потенциалът в прехода към е-мобилност
Транспортният сектор е отговорен за около една четвърт от общите емисии на CO2 в света. Доклад, изготвен от Navigant за Danfoss, гласи, че ако всички градски зони в Европа, Китай и САЩ електрифицират своя частен и обществен транспорт, те ще допринесат с 28% за целта от 1,5 C от Парижкото споразумение. Добавете към това подобреното качество на въздуха, което би последвало от прекратяване на използването на превозни средства, задвижвани с изкопаеми горива. Световната здравна организация изчислява, че замърсяването на въздуха е причина за 6,5 милиона преждевременни смъртни случаи всяка година - още една причина да превърнем електронната мобилност в основен елемент в необходимия зелен преход на икономиката.
Говорейки за икономика: организацията „Транспорт и околна среда“ е изчислила, че преходът към електронна мобилност има потенциал да създаде повече от един милион нови работни места само в ЕС до 2030 г. С въвеждането на електроенергийните технологии са необходими хора за изграждане и поддържане на инфраструктура за зареждане, производство на батерии, производство на електрически задвижвания, разширяване на релсите и др.
Според някои аргументи преходът към електрически транспорт с батерии няма да повлияе на въглеродната икономика, тъй като емисиите ще се прехвърлят към електроцентралите, които генерират енергия за захранване на батериите. Това, разбира се, би било вярно, ако приемем, че светът ще бъде единствено захранван от изкопаеми горива. Поставянето на електронната мобилност в основата на прехода към зелена икономика изисква едновременен преход към производство на енергия, която не е добита от изкопаеми горива.
Оптимизиране на производството на енергия без изкопаеми горива и интегрирането й в сектора
Препятствието при прехода към възобновяема енергия е метеорологичното време. Твърде често срещана гледка е турбини да се въртят на празен ход, вместо да генерират мегавати чиста енергия. Причината е, че търсенето на електричество не се ръководи от метеорологичните условия. Стратегиите за оптимизиране на използването на възобновяема енергия са или за съхраняване на генерираната енергия във ветровити и слънчеви дни, или за създаване на гъвкаво търсене. Секторното свързване прави и двете.
По принцип колкото повече сектори можете да захранвате чрез мрежата, толкова по-добре можете да използвате зеленото електричество, генерирано от вятъра и слънцето. Днешната усъвършенствана технология за задвижване с променлив ток позволява гъвкаво използване на зелено електричество, когато е налично. Това например е приложимо при централно отопление и охлаждане с термично съхранение в резервоари за топла или студена вода, когато няма налично зелено електричество. По същия начин излишъкът от зелена електроенергия може да бъде насочен към индустриални процеси - включително към транспортния сектор, който ще поеме повече от произведената зелена енергия. Плавателните съдове, фериботите, лодките, автомобилите и автобусите, задвижвани от батерии, могат да се зареждат през нощта, когато доставчиците на електроенергия обикновено имат излишък от мощност, тъй като консумацията е ниска.
Пандемията от COVID-19 показа, че като общество сме способни да предприемем незабавни радикални действия, за да избегнем глобална катастрофа. Нека това бъде вдъхновение за ускоряване на устойчивия растеж и въвеждане на нови благоприятни за климата технологии за зелена трансформация на обществото.